Какви са методите за тестване на характеристиките на огнеупорни тъкани?

Обикновено има три метода за тестване на характеристиките на огнеупорни тъкани.

1. Метод за изпитване на горенето:Според относителното положение на пробата и пламъка, методът може да бъде разделен на вертикален, метод под ъгъл 45 градуса и хоризонтален метод.

Вертикалното изпитване с пламък е един от най-разпространените методи за изпитване на огнеупорните свойства. По време на изпитването, окачете пробата от плат вертикално на стойката, запалете долната част на пробата, наблюдавайте разпространението на пламъка и запишете скоростта на разпространение на пламъка и дължината на горене. Този метод на изпитване може ефективно да симулира условията на контакт с пламъка, с които огнеупорните тъкани могат да се сблъскат при реална употреба.

Хоризонталното изпитване с пламък е друг често използван метод за изпитване. По време на изпитването поставете пробата от огнеупорна тъкан хоризонтално върху стойката, запалете единия край на пробата, наблюдавайте разпространението на пламъка и запишете времето и разстоянието на разпространение на пламъка.

2. Метод за екстремен кислороден индекс:Поставете закрепената проба вертикално в прозрачна горивна тръба. В тръбата има поток от кислород и азот, движещ се нагоре. Запалете края на пробата, след което наблюдавайте явлението на горене и сравнете непрекъснатото горене с определената гранична стойност. Времето или дължината на повредата, чрез експерименти върху серия от проби с различни концентрации на кислород, може да се поддържа по-ниската стойност на концентрацията на кислород, необходима за горене.

Преценката се прави чрез измерване на екстремния кислороден индекс (LOI) на пробата: кислородният индекс се отнася до количеството кислород, необходимо за изгаряне на тъканта. Колкото по-висок е кислородният индекс, толкова по-висока е концентрацията на кислород, необходима за поддържане на горенето, което означава, че толкова по-трудно е да гори. Обемната концентрация на кислород във въздуха е приблизително 21%. Ако кислородният индекс е по-малък от 20%, това е запалимо влакно; ако кислородният индекс е между 20% и 26%, това е запалимо влакно; ако кислородният индекс е между 26% и 34%, това е огнеупорно влакно; ако кислородният индекс е над 35%, то е незапалимо влакно.

3. Тест за дължина на карбонизация: Тестът за дължина на карбонизация измерва дължината на останалата карбонизирана част след изгаряне на пробата от тъкан, за да се оцени нейната огнеупорна ефективност. По време на теста пробата от тъкан се поставя в пламък и се гори за определен период от време, след което се измерва дължината на овъглената част.

Тестът за дължина на овъгляване се използва главно за оценка на огнеустойчивостта и характеристиките на овъгляване на тъканите, особено дали тъканта ще продължи да гори или ще изгасне, след като пламъкът напусне.